Дишането ... Без него животът е немислим. Всички живи същества на земята се нуждаят да извършват процеса дишане, с изключение на някои от най-простите организми. Хората дишат, животните дишат, растенията дишат. Консумираме прана с въздуха. Прана е жизнената енергия, която прониква в цялото пространство. Всичко е изградено от прана. Може да вярвате или да не вярвате в тази концепция, но научните изследвания косвено потвърждават това.
На микромолекулярно ниво всичко, което виждаме около нас, се състои от пустота и лъч светлина, който се върти в кръг. Тоест от лъч енергия.
И така, всичко се състои от прана и тя е тази, която дава живот на всички живи същества. Следователно контролът върху прана, е контрол върху тялото и живота ни.
Според Йога сутрите на Патанджали, четвъртата стъпка в йога е пранаяма. Самата дума „пранаяма“ се състои от две думи: „прана“ - „жизнена енергия“ и „яма“ - „контрол“, тоест пранаяма е контрол върху енергията. По време на процеса на дишане ние консумираме прана, която се съдържа във въздуха. Тези, които са достигнали такова ниво, че могат да консумират достатъчно енергия от въздуха, за да живеят, се наричат „пранояди“ и могат да се справят без физическа храна. Научни изследвания не са потвърдили подобни явления, но има хора, които твърдят, че могат и без храна. Практикуващите пранаяма придобиват и други сиддхи (достижения).
Факт е, че по време на обикновено дишане, ние не усвояваме и една четвърт от праната, съдържаща се във въздуха, а именно пранаяма - контролът върху прана - ни позволява да се научим да абсорбираме повече енергия и в резултат да живеем по-ефективно. В човешкото тяло има 72 000 нади (енергийни канала). И всякакви проблеми на физическо, психическо или духовно ниво запушват някои от тези канали. Практиките на пранаяма ни позволяват да изчистим енергийните си канали и по този начин да премахнем почти всеки проблем.
Типове и видове дишане
Всички сме свикнали да дишаме по определен начин, но колкото и да е странно, има много различни видове дишане. Четири от тях са:
Коремно дишане. Такова дишане се извършва чрез движението на диафрагмата и стената на коремната кухина. По време на вдишване диафрагмата се напряга и се ражширява надолу. Диафрагмата притиска коремната кухина и червата, външната стена на коремната кухина се изтласква напред. В процеса на това дишане най-долните части на белите дробове се изпълват с въздух. Проблемът за повечето хора е, че най-често те не използват долните части на белите дробове в процеса на дишане и там се натрупва застоял въздух и слуз. И това има изключително негативен ефект върху тялото ни. При коремното дишане има ефективна вентилация в долната част на белите дробове, което позволява достатъчното снабдяване с кислород в червата и другите коремни органи. Този тип дишане е най-оптимален, тъй като с най-малко мускулни усилия максимално количество въздух навлиза в белите дробове и това количество се разпределя равномерно, запълвайки дори най-отдалечените части на белите дробове. Също така при този тип дишане се извършва постоянен масаж на коремните органи, който предотвратява задръстванията в червата.
Средно дишане. При този тип дишане вече не настъпва интензивна вентилация на долните части на белите дробове. Поради по-интензивното съкращаване на междуребрените мускулите, гърдите се разширяват и белите дробове се пълнят с кислород, след което, поради отпускането на гръдните мускули, ребрата се компресират и настъпва издишване. При този тип дишане мускулите извършват по-интензивна работа, отколкото при коремното дишане.
Горното дишане е най-енергоемкият тип дишане, при който мускулите изпълняват най-интензивната работа, докато количеството въздух, постъпващо в белите дробове, е минимално. Мускулите се напрягат, повдигат раменете и ключиците, и по този начин се случва вдишването. Поради факта, че това движение на практика не разширява гърдите и в резултат не увеличава обема си, количеството вдишван въздух е минимално и недостатъчно за пълноценното функциониране на тялото.
Дъхът на йогите или пълно йогийско дишане. Този тип дишане е най-хармоничният, тъй като съчетава и трите вида дишане наведнъж и ни позволява да изпълним белите си дробове с въздух до максимум и в резултат да осигурим максимално количество кислород за тялото на физически план, а на духовен и ментален план, да осигурим мир на ума и по-адекватно възприемане на реалността.
Как работи дишането
В нашия гръден кош има две еластични, здрави торбички, които могат да приемат всякаква форма; те могат или да се свият, изтласквайки целия въздух навън, или да бъдат напълно изпълнени с въздух. Неопитните водолази в началото правят следната грешка - те са склонни да изпълват белите си дробове колкото е възможно повече и по този начин не могат да се гмуркат дълбоко - въздухът, съдържащ се в белите дробове, ги изтласква навън. Ако обаче издишате силно преди потапяне във водата, тогава ще отидете на дъното без никакви усилия, което показва, че с мускулни усилия можете почти напълно да компресирате белите дробове, изтласквайки целия въздух от тях.
Процесът на дишане се осъществява поради усилията на мускулите. С помощта на мускулите ребрата се раздалечават в различни посоки, гърдите се разширяват, а диафрагмата се напряга, и притискайки коремните органи, слиза надолу. Освен това процесът на изпълване с въздух се случва автоматично - въздухът просто запълва освободеното пространство, без никакви усилия от страна на човек. Издишването става в обратен ред: мускулите се отпускат, гърдите автоматично се свиват, отпуснатата диафрагма се връща в първоначалното си положение - придвижва се нагоре, а въздухът под натиска на гърдите и диафрагмата напуска белите дробове.
Дихателният цикъл е завършен - клетките се снабдяват с кислород и тялото продължава своя живот. И в зависимост от това колко правилно е направена вдишването, снабдяването на клетките на тялото ще бъде пълнозенно или ще остане още много да се желае. Колкото по-широко се отварят ребрата по време на вдишване и колкото по-ниско „отива“ диафрагмата, толкова по-пълнозенно ще бъде вдишването и по-достатъчно изпълването на тялото с кислород.
Дихателни свойства
Както споменах по-горе, по време на дишането ние консумираме жизненоважна енергия - прана. Свойствата на дъха влияят пряко върху живота ни. Колкото по-дълбоко е дишането ни, толкова повече прана ще получим от въздуха. Като удължаваме дъха си го правим по-дълбок, позволяваме на въздуха да се задържи в дробовете ни много по-дълго и в този момент се случва процесът на усвояване на праната. По този начин, колкото по-дълго въздухът е в белите дробове, толкова повече прана можем да усвоим. Това от своя страна гарантира по-хармоничен, ефективен и по-дълъг живот. Обърнете внимание на това как диша кучето ви? То прави няколко десетки вдишвания в минута и е съвсем очевидно, че усвояването на прана с такова дишане е минимално. В сравнение с кучето, човек диша много по-бавно, което означава, че усвоява по-добре прана. Продължителността на живота на кучето е няколко пъти по-малка от тази на човек. И ако сравним дишането на човек, например, с някои видове костенурки, които дишат още по-бавно и в резултат живеят повече от 200 и дори 500 години. Виждате ли закономерността? Качеството и честотата на дишане влияят върху продължителността на живота. И всичко по простата причина, че при продължително и дълбоко дишане усвояването на прана е много по-ефективно, консумацията на енергия за мускулни движения по-малка и ефективността на такова дишане е много по-висока. Представете си езеро, от което трябва да черпите вода. Можете да направите това с халба и да тичате до езерото половин ден, за да вземете точното количество. И можете да събирате вода с кофа и по този начин да съберете необходимото количество по-бързо и да изхарчите по-малко енергия за това. Същото се случва и с дишането.
Всяко наше вдишване е като пътуване до езерото, което изисква определени мускулни контракции и изразходване на енергия за тези контракции. И е неразумно да изразходвате време и енергия в ходене до езерото, за да събирате вода с халба. Плиткото и бързо дишане е точно като загребване на вода с халба. Енергията се изразходва за свиване на мускулите, а количеството прана, което получаваме, е минимално. Много по-разумно е да правите пълно и правилно вдишване, като пълните всички (включително долните части на белите дробове) с въздух и да получавате повече енергия, отколкото да харчите. Има обаче практики в йога, които ви позволяват да отидете по-далеч и да усвоите още повече прана с един дъх.
Кумбхака - задържане на дъха. Докато задържаме дъха си след вдишване, се осъществява максимално възможното усвояване на прана, която вдишахме и по този начин ефективността на дишането ни се увеличава буквално няколко пъти. Кумбхака при вдишване ни позволява да напълним тялото си с енергия, кумбхака при издишване е по-трудна за изпълнение и се използва за прочистване на физическото и енергийното тяло. Именно Кумбхака изчиства енергийните канали /нади/, докато издишваме. Има доста напреднали практики на пранаяма, при които се постига задържане от 40 минути.
Съществува твърдение, че ако човек може да забави дишането си по такъв начин, че да вдишва сутрин и да издишва вечер, тогава животът му ще надхвърли хиляда години. И няма причина да не се вярва на подобни твърдения, защото от примера със сравнението между кучето, човекът и костенурката можем да видим, че продължителността на живота директно зависи от честотата и качеството на дишането.
Значението на дишането
Значението на дишането е трудно да се оцени. Без храна обикновеният човек може да живее няколко седмици, без вода няколко дни, а без въздух едва ли може да издържи няколко минути. Съществува твърдение, че повечето от нашите проблеми възникват поради нездравословна диета. И твърдението най-вероятно е вярно. Но степента на важност на дишането е няколко пъти по-висока от степента на важност на храненето. По този начин, ако коригираме коректността и качеството на дишането си, можем да решим много проблеми, както на ниво тяло, така и на ниво съзнание. Например, ако човек диша горно, повърхностно, което е описано по-горе, тогава е съвсем очевидно, че процесът на прочистване на организма от въглероден диоксид и други отпадъчни продукти от клетките не се случва.
Замърсеният организъм не може да бъде здрав - това е аксиома. И в този аспект храненето, разбира се, също играе важна роля, но дори при правилно хранене, но при неправилно дишане, е малко вероятно да бъде възможно да се постигне абсолютно здраве. Добре е казано в текста в Хатха Йога Прадипика: „Който диша наполовина - той живее наполовина“. И тук говорим както за продължителността на живота, така и за неговото качество. В йога се твърди, че всяко живо същество има определен брой вдишвания за цял живот и този, който диша по-бавно, живее по-дълго. И това не е случайно. По-бързото дишане най-често се случва по време на стрес, за който е известно, че е вреден за здравето и съкращава живота. От друга страна, дълбокото и бавно дишане успокоява ума.
Това е принципът зад такава прекрасна дихателна практика като Анапанасати Хинаяна. Същността и е постепенно да разтегнете дъха си и в същото време да успокоите ума си. Тази практика, с цел успокояване на ума, е дадена на неговите ученици от Буда Шакямуни. И, както знаете, спокойният ум е способен на по-адекватно мислене, адекватно възприемане на реалността и в резултат на това по-здравословен живот във всички отношения. Следователно важността на правилното дишане в живота ни е трудно да се оцени. И до известна степен дори можем да кажем, че наблюдението на дишането ни е по-важно от храненето. Към въпроса за здравословния начин на живот обаче трябва да се подхожда изчерпателно. А работата на нашето мислене, качеството на съзнанието и здравето на тялото ще зависят еднакво както от дишането, така и от храненето.
Развиване на дишането. Дихателни практики
И така, процесът на дишане е изключително важен за адекватната физическа и духовна еволюция. Как да подходим към въпроса за развиване на дишането? На първо място, трябва да овладеете техниката на коремното дишане. За овладяване на това дишане е по-подходяща такава пранаяма като Капалабхати - бързо издишване на въздуха от белите дробове чрез притискане на долната част на белите дробове с коремните мускули, последвано от отпускане на тези мускули, което води до пасивно вдишване. Вдишването умишлено се прави в долната част на белите дробове с напрежението на диафрагмата.
След това трябва рязко да свиете коремните мускули, за да изтласкате въздуха от долната част на белите дробове. С овладяването на техниката, честотата и скоростта на движенията трябва да се увеличават. Първоначално можете да държите ръката си на корема, за да следите дали дишате правилно. Пъпът трябва да се движи към гръбначния стълб и гърба. По време на дишането трябва да се движи само коремът, а останалата част от тялото да остане неподвижна. Уверете се, че няма движение на раменете и гърдите. Тази пранаяма ви позволява да проветрявате долните части на белите дробове, да масажирате коремните органи и да снабдявате тялото с достатъчно количество кислород. Тази пранаяма се отнася до шаткармите - практики за пречистване.
Капалабхати ни пречиства на три нива: телесно, енергийно и ментално. В енергиен план ни позволява да вдигаме енергията от втората чакра по-високо. Капалабхати е добра в премахването на дълбоки страхове и различни видове зависимости, които са негативните прояви на втора чакра. По време на изпълнение човек трябва да се концентрира върху междувеждието, където всъщност е насочено движението на енергията в тази пранаяма. С течение на времето процесът на коремно дишане ще стане естествен и безсъзнателен и можете да го практикувате не само на постелката, но и в ежедневието си.
След това трябва да овладеете техниката на средното дишане. Това ще бъде много по-лесно, тъй като повечето от нас го използват в ежедневието си. Ако в предишната практика сме извършвали дишане с корема, то при този тип дишане, точно обратно, коремът трябва да остане неподвижен. За целта напрегнете коремните си мускули и ги оставете в статично състояние. След това разширете гърдите си, вдишвайки бавно. Когато почувствате, че сте достигнали границата, започнете процеса на компресиране на гърдите и издишайте въздуха бавно.
Следващият тип дишане, който трябва да се овладее, е горното дишане. В този случай не трябва да участват нито стомахът, нито гърдите, това е важно. Дишането се случва изключително поради движението на ключиците и раменете. По време на вдишване раменете трябва да бъдат повдигнати, а по време на издишване - по-ниски. За да контролирате правилното изпълнение, можете да сложите едната ръка върху корема си, а другата върху гърдите си, за да проследите липсата на тяхното движение.
След като сте усвоили и трите вида дишане, трябва да продължите към основния етап. Пълното йогийско дишане е комбинация от трите вида дишане. В процеса на вдишване трябва, сякаш започвате отдолу нагоре, да напълните дробовете си с кислород. На първия етап напрягаме диафрагмата и насочваме въздуха към долната част на белите дробове, тоест извършваме коремно вдишване, след което, без прекъсване, продължаваме да запълваме средната част на белите дробове с въздух - разширяваме гърдите. След като почувстваме, че гърдите са разширени до краен предел, трябва да повдигнем раменете си и да вдишаме въздух в горните части на белите дробове.
Продължаваме да вдишваме, докато усетите, че белите ни дробове са пълни с въздух. Когато вече няма възможност за вдишване, започваме да издишваме в обратен ред. Първо отпускаме раменете си надолу, след това започваме да събираме гърдите си, а в последната стъпка отпускаме диафрагмата и изтласкваме останалата част от въздуха с коремните мускули. Опитайте се да притискате коремните мускули колкото е възможно повече към гръбначния стълб. Когато почувствате, че вече не е възможно да издишате, задръжте дъха си за няколко секунди и можете да започнете нов цикъл. Не бива да бъдете фанатични по въпроса за овладяване на йога дишането - можете да започнете с 5-10 цикъла и да увеличите количеството с течение на времето.
Докато овладявате техниката, ще се научите да дишате правилно в ежедневието. След като усвоите тази практика върху постелката, опитайте се постепенно да я въведете в живота си. Например, докато се разхождате, дишайте пълно йогийско дишане. И постепенно дишането ви ще се разтегне и ще стане по-дълбоко и по-спокойно. Това е първоначалната практика за работа с дишането и контрола върху прана. С течение на времето можете да преминете към по-напреднали практики: пранаяма със задържане на дъха, които ще ви позволяват да усвоявате много по-голямо количество прана и да изчистите енергийните канали. Контролирането на дишането и подобряването на неговото качество ще ви позволи да усвоите максималното количество прана от въздуха и да живеете по-ефективно. Също така спокойното и дълбоко дишане е вид медитация, която може да се практикува почти по всяко време и навсякъде. И по този начин с течение на времето умът ще се успокои. И така, след като сте усвоили основните упражнения за развитието на дишането, можете да постигнете хармоничното развитие както на тялото, така и на ума.